10 въпроса, които никога да не задавате на една майка

Няма и година, откакто станах майка, и постоянно се сблъсквам с въпроси за мен и бебето, които просто ме изкарват извън кожата ми. Някои от тях са откровено нетактични, други ме дразнят поради някаква лична причина (което означава, че може да не дразнят вас), а трети просто са глупави. Зареждам се с търпение и започвам. 

1. Кърмиш ли?

Моят отговор: Уверено не, без повече обяснения.

Номер едно в личната ми класация за нетактични въпроси. Особено, ако също като мен, сте преминали през ужаса на неуспешното кърмене и страха, че бебето ми ще бъде ощетено като индивид – поне с 2% по-глупаво от кърмените и с куп болести, заради ниската имунна система. Слава Богу, засега нищо от това не се случва, а за мен кърменето си остава 2 месеца сълзи и самосъжаление. Затова ми е още по-неприятно да чувам въпроса: „Кърмиш ли го?“, последван от съжалителен поглед към детето и негласни обвинения към лошата му майка след отрицателния ми отговор. Чудя се защо този въпрос е толкова важен за всички? Какво значение за ВАС има дали МОЕТО бебе е на кърма или адаптирано мляко? Ако някой ми отговори, обещавам да го черпя обяд, тъй като вечерите ми са заети с къпане, хранене и приспиване.

2. Какво му е на окото?

Моят отговор: Истината – има запушено слъзно каналче и толкова.

Бебето ми има запушено слъзно каналче и не ме е срам от това. Да, той постоянно има гурилчета, да може би е неприятно за вас да го гледате. Ами не го гледайте! И не ме питайте със силно притеснена нотка в гласа какво му е на окото. Та то не е нито прокажено, нито смъртно болно! А дори и да беше, не мисля, че е уместно да се задават такива въпроси. Аз питам ли ви защо не сте си измили косата. Или защо краката ви са криви.

3. Защо му купуваш скъпа храна? Евтината е по-вкусна.

Моят отговор: Защото имам много пари и се чудя за какво да ги харча.

Смятам, че е по-важно детето ми да яде био пюрета на марки като Hipp, отколкото такива, в чийто произход не съм сигурна. Не искам и да ги правя сама, не само защото ме мързи, но и защото не съм сигурна в изходната суровина, купена от кварталния магазин. И като се замисля, повече ме дразни непоискания съвет, отколкото естеството на самия въпрос. Така че тук може да сложите всяко друго подобно питане.

4. Защо не му даваш да яде, колкото иска?

Моят отговор: Защото така трябва.

Продължаваме на вълна хранене със следващия нетактичен въпрос. Истината е, че не искам детето ми да тръгне по наклонената плоскост на моите лоши хранителни навици, но и най-вече, защото знам какво става, когато хапне повече – коремът му се подува, става раздразнителен, има колики и често повръща. Стриктна съм в количествата, защото вярвам, че това е важно. Но вие сте свободни да давате на вашето дете колкото поиска, аз не ви питам защо го тъпчете?

5. Защо му позволяваш да си смуче пръстите?

Моят отговор: Не му позволявам, той сам настоява.

Хайде някой да ми каже как да му измъкна пръстите от устата и на тяхно място да сложа биберон, който той веднага вади или плюе. Може би да му го вържа с ластик за ушите? Тогава по-спокойни ли ще бъдете?

6. Защо реве?

Моят отговор: Защото е бебе!

Мислите ли, че ако знаех отговора на този въпрос, щях да се мъча да го успокоявам? Та това е бебе, не може да говори, не може да пише, затова остава да налучкам желанията му. А това невинаги се получава от първия път и той просто плаче. Ако мислите, че ще се справите по-добре от мен, моля – заповядайте.

7. Спи ли през нощта?

Моят отговор: Като всяко бебе – една нощ спи, друга не.

Този въпрос не го обичам, защото колкото и пъти да са ме попитали и аз да съм казала, че спи по цяла нощ, толкова пъти започват проблемите – трудно заспиване, будене посред нощ или преди 6 часа сутринта. Затова просто не ме питайте, за да не се налага да ви лъжа.

8. Защо ще го пращаш на ясла?

Моят отговор: За да му е гадно или защото не го обичам.

Спорът за и против яслите ми звучи като спор за и против жълтия цвят. Аз го харесвам, но вие – не. Това означава ли, че аз съм глупава. Струва ми се прекалено някой да ме обвинява, че съм лоша майка, защото искам да пратя детето си на ясла, а не да го гледам поне до детската градина. Никой не е на мое място, никой не познава детето ми по-добре и от мен и не знае как ще му повлияе стоенето с мен или баба му вкъщи или сред негови връстници в яслата. Ако детето ви е общително, като моето, ще се побърка да е затворено у дома. Но ако вашата компания му е достатъчна, тогава оставете го вкъщи, ако искате и до 1 клас. А и мисля, че яслата е необходима за оцеляването на всяка майка като нормално същество. Лично мнение, подчертавам го!

9. Кога ще му направите братче/сестриче?

Моят отговор: Ако ги гледаш ти – веднага.

Аз още това не съм отгледала, а те ме питат за второ. Майчинството за мен е толкова тежка и отговорна задача, че ще ми трябва сериозно обмисляне преди да се реша да стана майка за втори път. А и не мисля, че някой друг трябва да ми държи сметка колко деца ще имам, при положение, че няма да ги гледа той.

10. Махнахте ли кучето?

Моят отговор: Какво куче?

Що за въпрос е това? Да започнем от глагола „махнахте“. Как по-точно се маха куче. Като ненужна вещ у дома. Кучето е част от семейството и няма как да го „махна“. А и като гледам бебето с какъв интерес го следи, не бих го лишила от този приятел. А и себе си от този помощник 🙂

Нямам претенции, че съм изчерпала темата, затова се чувствайте свободни да добавяте въпросите, които дразнят вас. Ще ми е интересно да ги чуя и да ги обсъдим 🙂