Куче и бебе под един покрив – мисията възможна

„Имате куче? Какво ще правите с него, след като бебето се роди?“ Чувах този въпрос постоянно и винаги ме е дразнел (за справка, вижте тук). Може би е логично да бъде зададен от хора, които нямат домашен любимец. А може би не? По-скоро не.

Не просто куче

Спомням си, когато го взехме. Бяхме му измислили името Балкан още преди да го срещнем. Той беше малко черно мопсче, толкова уплашен, че едвам дишаше. Но когато го заведохме у дома, веднага се отпусна, откри си леглото и оттогава то се превърна в любимото му място. Голяма драма беше, когато се налагаше да го сменим. Да, направи куп бели по апартамента, но накрая се превърна в спокойно куче, което предимно спи, яде, разхожда се и пуска косми. А за последното дори и не подозира. Толкова е спокоен, че си пада леко темерут и не иска да го притесняват, ако той няма желание да бъде притесняван.

В очакване на бебето

След това забременях. И коментарите започнаха – какво ще правите с кучето, то ще алергизира бебето, не е добре да са заедно… Честно казано те ме накараха да се замисля дали пък няма нещо вярно и предварително да изпитвам чувство за вина, че ще изложа бебето си на такава опасност. Затова започнах да търся информация. Оказа се, че децата, които съжителстват с куче не само са по-щастливи, но и по-здрави. Ние, родителите, винаги се опитваме да предпазим децата от всичко. Най-вече от бактериите. Но те не са толкова страшни! Дори напротив – стимулират имунната система, която закърнява, ако детето е поставено в стерилна среда. Разбира се, притесняваше ме фактът, че мопсовете пускат много косми, но си обещах да пускам прахосмукачка по няколко пъти на ден. Е, не ми остава време да го изпълнявам, но се утешавам с това, че ако е имало проблем, досега е щял да се прояви.

Едно здраво куче

За да бъде обаче бебето здраво, трябва и кучето да е здраво. Обезпаразитяваме външно Балкан всеки месец, а вътрешно – през два. Къпем го сравнително често, но и с това трябва да се внимава, защото мопсовете са склонни към проблеми с кожата. Освен това се стараем да му даваме само качествена храна. И той като бебето е на режим – яде два пъти на ден и няма постоянно храна в купичката. Вярвам, че всичко това е изключително важно.

Любовта между куче и бебе

Балкан и Виктор са заедно откакто той беше на 1 месец. 7 месеца по-късно (да чукна на дърво), Виктор е здрав, въпреки количеството косми, които е погълнал. Обожава Балкан и всеки път, когато го види, лицето му буквално се озарява. Мопсът обаче все още е много сдържан в отношението си към бебето. Не може да свикне с него, а и сигурно страда, че вече не той е център на нашето внимание. Появил се е някой по-важен. Виждам обаче как понякога идва и ляга до него и дори го оставя да го щипе и скубе. Но както често казвам, мъките му тепърва предстоят, когато Виктор пролази или проходи и вече няма да може да бяга от него. Честно казано нямам търпение да видя как ще се развият отношенията им. Така че мисията бебе и куче под един покрив е възможна. И забавна, много забавна…