Beauty Stories
Майка и бебе
& Other Stories

Майчинството: очаквания срещу реалност

Майчинството! Докато е бременна всяка жена си представя как ще продължи животът й след раждането. Обикновено мечтите не се превръщат в реалност, а за разочарования дори няма време от цялата лудница с новородено вкъщи. Разминаванията между очакванията и реалността за майчинството ме натъжава, но и вдъхновява да напиша този текст.

Раждане

Очаквания: О, миг, поспри! Щастието е в родилната зала! Представях си как плача, но не от болка, а от радост, докато звучи специално подбрана от мен музика, а мъжът ми е до мен, за да пререже собственоръчно пъпната връв на бебето.

Реалност: Всъщност сълзи имаше, но те не бяха в родилната зала, а в операционната и не бяха от щастие, а от ужас. Наложи се да родя секцио, защото Виктор беше с дупето надолу. Отгоре на всичко родих по спешност след полунощ в най-големия сняг в петък, 13 януари. Най-големият ми страх се сбъдна! И в това място за романтика нямаше.

Първите дни от майчинството

Очаквания: Любов и щастие, истинско щастие. С нетърпение очаквах прекрасните дни, които ми предстоят.

Реалност: „Помощ! Какво се случва?“ Това си мислех, след като се прибрах вкъщи с бебето. Усещането, че вече не сме само двама е много странно и плашещо. Постоянно се страхувах да не му стане нещо или аз да не му направя нещо. Добавете към това безсънието и изтощението и може би ще разберете защо ми се иска да забравя тези дни. Някъде четох, че наричат първите дни от майчинството „Стоте дни мрак“. Напълно съм съгласна.

Кърмене

Очаквания: Лесна работа. Какво толкова сложно има в това да сложиш бебето на гърдата си. Дори си мислех да не купувам помпа за кърма или шишета, защото няма да имам нужда от тях.

Реалност: Добре, че все пак купих! Кърменето за мен се оказа мисия невъзможна. Нищо от това, което си представях, не се случи. Още в болницата усетих, че нямам кърма. Получих ужасни рани, наложи се да слагам протектор на зърната си. Отделно някои лекари ми казваха, че не трябва да ги ползвам, защото така нарушавам връзката си с бебето. Когато се прибрах вкъщи мъката продължи. Кърмене по час, час и половина и за финал – гладно бебе. Всичко това ме караше да се чувствам още по-непълноценна майка, което пък допълнително ме потискаше психически и съответно се отразяваше на кърмата ми. Затова в един момент просто се отказах. И сега съм спокойна и щастлива.

Свободното време по време на майчинството

Очаквания: Кой филм да гледам? Коя книга да прочета? Бебето си спи спокойно, а аз си почивам и се наслаждавам на време само за мен.

Реалност: Какви филми? Какви книги? Няма време за това! Защото бебето нито спи спокойно, нито аз имам сили да правя нещо различно от това да седя и да гледам в точка. Бях (а и до момента в повечето случаи съм) толкова потисната и изморена, че книгите и филмите ми се струваха като допълнително и напълно излишно натоварване. Сега ми остава мааалко повече време, докато той спи или си играе сам, но не и толкова, колкото преди. Признавам си без бой – често му пускам Baby TV, за да мога да напиша някой текст или да си почина. Май наистина съм лоша майка!

Майчинство

Домакинската работа и майчинството

Очаквания: Най-после време да се превърна в примерна домакиня! Ще пускам прахосмукачка, ще чистя, ще готвя. Майчинството е точното време да усъвършенствам тези умения.

Реалност: WTF? Наистина не мога да повярвам, че съм си мислила това. Чистенето е по принуда и с мнооого голяма мъка. Въпреки че в начало имах един ОКР период, в който чистех всичко всеки ден до най-дребния детайл. Но не и сега – трудно намирам сили и желание за домакинска работа. Дори рядко готвя, а гледам храната да се приготвя лесно и бързо.

Грижа за себе си

Очаквания: Знаех, че няма да има нужда да си правя маникюр всяка седмица, но си представях как поне ще си слагам безцветен лак и ще си оформям ноктите си. Освен това си мислех, че бързо ще вляза във форма, ще отслабна, ще се храня правилно, ще спортувам.

Реалност: Това започна да се случва в известна степен чак сега, 8 месеца по-късно. Преди седмица за първи път си сложих безцветен лак, а преди месец започнах да отслабвам. До спорта все още не съм стигнала. И не знам кога ще ми останат време и сили.

Разходките с бебето

Очаквания: Едни от най-приятните моменти през деня. Небрежна разходка, щастлива майка, спокойно бебе. Дори мога да седна да изпия едно кафе!

Реалност: Та то не спира да реве! Каква разходка, какви кафета! Дори в парка се чувствах неудобно, когато той започваше да плаче при поредния пристъп на колики. А в кафето беше мираж. Хем ми се искаше малко да си почина и да сменя обстановката, хем през цялото време бях напрегната, че ще започне да реве, и то обикновено ставаше точно така. Когато коликите отминаха, искаше постоянно да е в ръцете ми, за да гледа и изучва. Сега пък иска да лази и вече и да стои в ръцете ми не му е интересно. Като проходи не знам… още малко и ще разбера, но сигурно пак няма да мога да си изпия кафето спокойно. И така още няколко години…

Ваканции и почивни дни

Очаквания: Най-после време, в което да сме заедно цялото семейство. Бързо събираме багажа е се качваме в колата и се забавляваме. А когато стигнем до желаната дестинация, се радваме на живота и сме безкрайно щастливи.

Реалност: Дълги списъци с багаж – сгъваемо легло, пюрета, куп дрешки и козметика, товарене поне 1 час, претъпкана кола. През почти целия път бебето реве, защото не иска да е вързан за столчето. При пристигането се разтоварваме още толкова време, а от ваканцията не усещаме нищо, защото грижите са същите – нито можем да се наспим, нито да си починем. Освен това винаги се съобразяваме с графика на бебето и гледаме да не го нарушаваме, защото иначе настъпва хаос. Прибирането е същото като тръгването – пълен кошмар. И това за ходене до вилата. Въобще не сме си и мислили да ходим на море или някъде в хотел. Поне не това лято. Всъщност за второ поредно лято.

Leave a Reply

%d bloggers like this: