Beauty Stories
& Other Stories

#ПриказнаСиняГрижа

Реших да се включа в благотворителната инициатива на Nivea и SOS Детски селища България, като написах за първи път в живота си кратка приказка

За трета поредна година получавам от Nivea лимитираната серия с класическите кремове на марката, нарисувани с прекрасни детски илюстрации. За първа година обаче решавам да се включа и смело да напиша детска приказка – нещо, за което призовава инициативата #ПриказнаСиняГрижа, но което никога не съм правила. Всъщност тази инициатива е част от кампанията „Приказни моменти за грижа“, в рамките на която от всеки закупен продукт от лимитираната серия кремове, Nivea дарява по 30 стотинки на SOS Детски селища България. До момента сумата надхвърля 78 000 лв.! Разберете как и вие да се включите в инициативата на страницата на Nivea във Facebook. А сега е време да ви представя първата ми детска приказка. Дано се хареса на вас и на вашите деца!

Вълшебният свят на Виктор

Един слънчев ден, малко след като се събуди и закуси, Виктор започна да търси своя най-добър приятел – Балкан. Балкан е дебело черно куче, чиито ден минава в сън и хранене. С бързо лазене той стигна до легълцето му и го събуди:

– Хайде, ставай, време е да изучаваме света!

– А, не! Не съм спал от 10 минути, трябва да си почина. А и това не е светът, това е нашият апартамент.

– Не, не виж колко интересно е тук – каза Виктор, докато с бодро лазене се насочи към кухнята.

Балкан реши да наруши сутрешния си сън и да тръгне след него.

– Ето, виж, тук има един блестящ музикален инструмент. Когато вкарам глава вътре и почукам, излизат звуци, които никога не съм чувал. Това е цяло вълшебство!

– Ох, не виждаш ли, че това е просто пералня…

– А това! Това е пещера с ценни съкровища. Как ми се иска да вляза и да ги разгледам – каза Виктор.

– Та това е просто кухненски шкаф – отговори му Балкан.

– Виждал съм мама да вади оттам много интересни неща.

– Да – лъжици, вилици и чинии.

– А какво ще кажеш за това малко езеро. Дали има рибки вътре – попита Виктор.

– Хей, престани да ми бъркаш с ръка в купичката с вода – ядоса се Балкан.

– Но най-много ми харесват тези вълшебни цветя. Искам да ги откъсна и да ги опитам – каза Виктор и бръкна в саксията с цветя.

– Ако продължаваш да ровиш в пръстта на цветята, майка ти пак ще ти се кара – предупреди го Балкан.

– А какво ще кажеш за дома на слънцето. Когато погледна натам се заслепявам, но е толкова красиво – каза Виктор, примижавайки с очи.

– Не мога да разбера как може да говориш така за един прозорец – каза Балкан и завъртя глава от слънцето.

– Но знаеш ли кое място ми е най-интересно? Вълшебната светеща пещера, от която мама вади вкусна храна. Тя стои там и само чака да я вземе и да ми я даде – възхити се Виктор, докато сочеше с малката си ръка нагоре.

– Да, точно това се случва в хладилника – отговори му троснато Балкан.

– Но защо винаги разваляш всичко? Толкова си лош – ядоса се Виктор.

– Не, не съм лош, просто виждам нещата такива, каквито са. А не като теб – измислени.

– Но те наистина са такива, каквито ти ги описвам. И мога да ти го докажа! Всичко се превръща във вълшебство, когато вярваш в това. И животът става по-интересен. Ела да ти покажа съкровищата, които съм събрал.

И Виктор се насочи към стаята си, където го очакваше кошът му с играчки. А Балкан за първи път реши да пропусне поредния безпаметен сън и да последва Виктор в неговия вълшебен свят.

Leave a Reply

%d bloggers like this: