Ето така изглеждат 10 месеца

Днес Виктор става на толкова и това ме кара да взема някои важни решения

Получава се странно противоречие. От една страна ми е трудно да повярвам, че са минали цели 10 месеца от онзи снежен януарски ден, когато се роди Виктор, а от друга ми се струва, че са изминали не 10 месеца, а 10 години!  И причината за това е, че преминах през много препятствия и много трудни моменти, които разтягат времето до безкрайност. Но в същото време тези месеци изглеждат като гъста мъгла от еднообразни дни, които минават безпаметно и в един момент се сливат в съзнанието.

Този месец Виктор направи първите си крачки към прохождането. Е, подпирайки се по мебелите и оставяйки отпечатъци от малките си ръце буквално навсякъде, но все пак изправен на краката си. Не съм фен на проходилките, затова съм решила да го оставя да се справя сам. Дори и това да означава да вървя след него с парцала. Знам от ортопеди, че така тялото укрепва най-добре и прохождането става по-бавно, но по-сигурно.

Наскоро се замислих за това какво ми пречи, за да се чувствам по-добре в периода на майчинството. От една страна, това е фактът, че работата в ELLE много ми липсва. Обожавам всичко свързано с нея, но за съжаление по независещи от мен причини, не успях да започна да работя от вкъщи. Което пък ме провокира да направя този блог! Но това, което ми пречи дори още повече, е огромният ми перфекционизъм. Не, наистина не е важно дали всичко е идеално чисто, дали съм сготвила перфектното ястие, дали детето е гледано по книга. То така или иначе ще се развие и ще се чувства добре, когато е обградено от любов и спокойствие. Този месец, гледайки в колко самостоятелен и отстояващ желанията си човек се превръща Виктор, взех решение, което е толкова важно за мен, колкото и за него – да спра да се старая да бъда перфектна. И да започна да правя това, което интуицията ми подсказва. Не това, което другите казват, не това, което другите правят, не това, което се смята за правилно. А това, което чувствам. Стискайте ми палци в тази битка!

P.S. Вече е невъзможно да снимаме Виктор легнал. Затова и фотосите изглеждат по този начин. Ако имате идея как да го укротя, ще съм ви много благодарна да споделите. Остават ми още само 2 пъти да го снимам така 🙂