С какво ме промени майчинството

Този период от живота на една жена не може да опише, той трябва да се изживее. И именно затова оставя трайни отпечатъци не само по тялото, но и в душите ни

Преди все се чудех на жените, които казват, че майчинството много ги е променило. Какво пък толкова се случва тогава? Е, родих и разбрах какво… Дали от хормоните или от новите отговорности, всичко в главата ми така се пренареди, че май никога няма да бъда същата. Ето какво се случи, събрано в 8 точки.

1. Осъзнах, че наистина, ама наистина няма смисъл да се ядосвам за глупости. А повечето неща наистина са глупости.

Някой колега ми е казал нещо? Дни наред разсъждавах какво точно е имал предвид. Работата не върви? Нерви, нерви и пак нерви. Кафето е свършило? Драма, че тази сутрин няма да мога да пия кафе. Ама наистина ли съм се ядосвала за такива неща? Майчинството ме накара да осъзная, че подобни злободневни проблеми са нищо на фона на здравето, спокойствието и вътрешната хармония на мен и на най-близките ми хора. Освен това повечето от нещата, за които се ядосваме, наистина не са важни. Дори и да става въпрос за това да си загубя работата, например. Да, не е приятно, особено, ако я обичаш, но в крайна сметка и без нея ще живея, нали?

2. Силата е с мен!

И физическата, и психическата. Преди се изморявах само от ходенето на работа или разходките на кучето. Вечер се прибирах толкова изтощена, че нямах сили буквално за нищо. Сега този период ми изглежда като луксозна почивка. Майчинството отключи в мен неподозирана устойчивост. Физическите ми сили са много повече, защото тренировките, на които се подлагам вече 10 месеца, са много сериозни. Щом мога цял ден да гледам бебе, да чистя и да готвя, значи имам сили да добавя и ходенето на работа. Психически също се усещам много по-силна. Само си мисля през какво съм преминала и как съм успяла да отгледам това дете и вече се чувствам едно ниво по-напред в житейски план. Истинска Super Woman!

3. Имам нови белези.

Белегът от цезаровото сечение ще остане с мен завинаги и ще ми напомня колко трудно е да станеш майка. Но има и едни други белези – тези, които остават в душата и не се виждат с просто око. Бременността, раждането, гледането на новородено, а и на по-голямо бебе, са изпитание, което за мен се оказа най-трудното в живота ми. Добавете към това и засиленото чувство за вина и натрапчивата мисъл, че не съм добра майка и имате пълен комплект белези, които ще си нося цял живот. Направо се чудя (и възхищавам) на жените с две или повече деца…

 4. Вече не съм склонна да търпя неудобства.

Преди можех да издържа на всичко – студ, глад, чужди капризи и проблеми. Сега вече не съм толкова склонна да наруша собственото си спокойствие за това. Дори и да става въпрос да се скарам с някого. Може би прагът ми на търпимост се е понижил, а може би осъзнавам, че имам много по-важна работа от това да си хабя силите за нещо или някой, който ми идва в повече. В този смисъл се научих да се освобождавам от нещата, които ме натоварват, без дори да го осъзнавам. Като онази постелка-пъзел в хола, която Виктор вече не ползва и само събира прах, но аз търпеливо държах, защото смятах, че му е нужна.

5. Станах много по-толерантна към избора на околните.

Разбрах, че винаги е прибързано да съдиш някого, без да си наясно с неговата истина. Отстрани нещата може да изглеждат по-различно, отколкото когато си вътре в събитията. Освен това всеки има право на избор и всеки може да решава какво е точното решение за неговия проблем. Дори и това да не е правилното за мен. А и съдбата винаги ни показва, когато не сме били прави, като ни изпраща същите изпитания, които преди сме осъждали. Всичко се връща, нали?

6. Не ме е страх от (почти) нищо.

Уж казват, че майчинството ни прави по-предпазливи към здравето и живота си, защото знаем, че едно малко човече зависи изцяло от нас, но при мен имаше противоположния ефект. И съм много доволна от този факт! Усещам се много по-смела, сякаш някакви дебели и високи стени в мен са се разрушили и са се разкрили нови хоризонти. Щом преодолях страха си от пътуване в самолет, значи наистина са настъпили големи промени в съзнанието ми. По-смела съм и в други аспекти на живота, което май също е за добро.

7. Красива съм дори и без грим.

Преди губех часове в това да се гримирам идеално и да си направя перфектната прическа дори само за офиса. Да, може би съм имала повече време, ще кажете. Но проблемът тогава бе, че без грим не се чувствах нито толкова красива, нито толкова уверена, колкото ми се искаше да бъда. Още докато бях бременна обаче осъзнах, че естествената ми красота не трябва да се подчертава допълнително с много грим. Спирала, малко червило и вдигната във високо кокче коса вече са напълно достатъчни, за да се чувствам добре в кожата си. Само да сваля и тези няколко килограма отгоре…

8. Някъде по пътя изгубих чувството си за хумор.

Това вече е промяна в негативен план. Преди бях много весела, постоянно се шегувах и имах доста нецензурно чувство за хумор. Всички колеги и приятели могат да го потвърдят. Откакто съм в майчинство обаче усещам, че съм изгубила тази своя черта. Сякаш грижите по детето, еднообразнието в ежедневието и спорадичните социални контакти ме направиха по-вглъбена, сериозна и дори тъжна. Надявам се обаче това да е временно явление и връщането ми обратно в света на хората, а не на бебетата, да ме направи отново същия човек. Стискайте ми палци! 🙂