Двоен празник

Днес не само Виктор става на 11 месеца, но и Балкан става на 7 години

Малко са съвпаденията като това – бебе и куче да празнуват в един и същи ден. Но между тях двамата всъщност има много общо. И Балкан, и Виктор дойдоха в живота ни след добре обмислено решение. Знаехме, че ги искаме, но честно казано не знаехме какво ни предстои. Началото винаги е трудно. Или по-точно първата година е много трудна. Балкан беше много диво куче – акаше и пишкаше из целия апартамент, изяждаше кабели, документи, мебели, въобще не се спираше. В момента на подобна вълна е и Виктор. Е, не пишка навсякъде, а само в памперса, но обръща всичко наопаки. Постоянно е в движение, пипа всичко, всичко иска да види. Все още не е нанесъл сериозни поражения вкъщи, но честно казано постоянно съм в очакване да го направи. Набелязал си е телевизора, който сега защитаваме с един стол, за да не го бутне върху себе си. Иначе целият е в отпечатъци от малки детски ръчички.

Балкан и Виктор си приличат и по това, че не са особено любвеобилни. Сигурно защото са момчета, рядко идват да се гушкат. Но пък аз се възползвам от това, че съм по-силна (все още) и сама си взимам прегръдките и целувките.

В момента Виктор е на ревящ етап. И Балкан беше така, когато започна да лае. Постоянно мрънка и плаче, ако нещо не му се даде. Има реална възможност окончателно да оглушея (след периода с коликите и без това спрях да чувам добре), но вярвам, че е само период, който ще отмине

За сметка на това Балкан почти не се забелязва. Той е толкова тих, освен в моментите, в които му сипвам храна или излизаме на разходка, че ако не бяха космите, които падат от него, може би нямаше да го забележа. Неговият спокоен етап дойде, след като навърши годинка. Надявам се и с Виктор да е така, въпреки че ако една кучешка е равна на седем човешки, спокойствието трябва да настъпи след 6 години…

И така животът с 11-месечно бебе и 7-годишно куче може да е труден, но пък си заслужава. Особено вечер, когато всички спят, а аз си сипя чаша вино – всичко се забравя. Докато не си спомня, че утре ме очаква пак същото 🙂