Beauty Stories
& Other Stories

Годината на многото…

Една година може и да е малко на фона на човешкия живот, но е много, когато отглеждаш дете. Или просто казано – Виктор стана на годинка

 

Този път ще започна с извода, противно на това, което са ни учили във Факултета по журналистика. И той е, че за мен тази първа година от живота на Виктор беше тежка, но не и лоша. Тежка и за него, и за нас, но въпреки това резултатът е налице и тежи 11 кг и е висок около 85 см.

Оттук следва и друг извод. Тази първа година беше годината на многото – много сълзи, много безсънни нощи и сънени дни, много нерви, много трудности, много въпроси, но и много отговори, много кафета, много еднообразни дни, но най-вече много любов. Човек не знае какво е да си родител, докато не стане такъв. И в никакъв случай не си мислете, че е лесно. Не е. Но ще го разберете едва, когато ви се случи.

И така преди една година на петък, 13 януари, точно в 12:45 ч. през нощта, в най-големия сняг, който съм виждала, се роди Виктор.

Виктор на няколко часа
Виктор на няколко часа

Няма да ви разказвам за раждането, защото от него никоя нормална жена няма хубави спомени, независимо дали е нормално или секцио. Няма и да ви разказвам за емоциите, които изпитах, когато го видях за първи път, защото бях така упоена, че смътно си ги спомням. Помня обаче, че когато се роди, в залата звучеше песента на Ерос Рамацоти Se Bastasse Una Canzone, която винаги съм харесвала, но вече вече ме разплаква.

Няма да ви разказвам за тежките първи месеци на безсъние, колики и сълзи, не само защото са потънали в плътна мъгла, но и защото няма смисъл. Няма да ви разказвам за трудностите, няма да ви разказвам дори и за хубавите моменти. Те не са нещо, което се е случило само на мен и всички майки са минали през тях.

Виктор

Няма да ви разказвам и за това как майчинството може да промени целия ви свят, защото вече го направих тук. Няма да ви разказвам и за дразнещите въпроси, които постоянно чувах, защото вече писах за това. Ще ви кажа обаче няколко неща, които ми се струват важни. Гледайте на тях като на съвети или като на изводи. Или като куп думи, с които не сте съгласни. Изборът е ваш.

  1. Майчинството е период, през който всяка жена преминава. Природата ни го е заложила в гените. Затова – момичета, дръжте се! Помнете, че всичко отминава и се променя. Една от моите грешки беше, че смятах, че нищо няма да се промени. А това не е така – бебета се променят всеки месец през първата година.
  2. Слушайте интуицията си! Звучи като клише, но и като всяко клише и това е истина. Досега всички решения, които съм взимала въз основа на интуицията си, са се оказали най-правилните. Като това на 4 месеца да го отделим в самостоятелна стая или да му спра нощните хранения. Скандално!
  3. Не слушайте хора, които ви казват да се наслаждавате на всеки вълшебен миг от майчинството. И не се чувствайте виновни, ако не го правите. ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО!!! Майчинството не е постоянен купон. То не е никакъв купон! Има хубави и лоши дни, хубави и лоши моменти, но не и купон.
  4. Не се измъчвайте с мисли, че сте лоша майка. Въпреки че аз и досега го правя. Не сте лоша майка. Нямам как да сте такава, след като сте отделили един период от живота си, за да подчините всичко на отглеждането на едно дете. И продължавате да го правите и ще го правите още много години.
  5. Не влизайте в крайности относно ранното развитие на детето. Нищо няма да му стане, ако от време на време му пускате Baby TV или ако на годинка все още не може да ходи на гърне. Оставете се на събитията и детето да ви водят. Поне за тези неща. Няма нормално развиващо се дете, което цял живот да е на памперси или да смуче биберон…

Аз не съм от хората, които гледат на миналото с носталгия. Особено към майчинството. Никога не бих върнала дните, когато Виктор беше бебе, а гледам напред и се надявам на най-доброто. А следваща стъпка в моя и в живота на Виктор е тръгването на ясла. Поредното нетрадиционно и за някои скандално решение. То се взима трудно, но се надявам, че след време ще съм доволна от него.

И един последен съвет от мен. Правете много снимки, ако можете всеки ден на датата на раждането на детето. И накрая ще имате този нагледен резултат какво вие и детето сте свършили за една година.

 

Leave a Reply

%d bloggers like this: