5 нови филма и какво мисля за тях

Оценявам ги по петобалната система

Напоследък не ми остава никакво време за кино. Преди с мъжа ми ходехме много често, винаги вечер, с предпоследната прожекция. Откакто обаче се роди детето, нямаме време за това удоволствие и от почти година и половина сме ходили точно два пъти на кино, и то през деня.

Добре, че се върнах на работа! Медийните прожекциите са страхотен начин да гледам най-новите филми в удобно за мен време, без дори да плащам за това. Предимството да си журналист в лайфстайл списание и да пишеш за кино.

Трудно ми е да вляза в ролята на кинокритик, защото не съм такъв, но определено имам мнение и афинитет към седмото изкуство. Любовта ми към него се зароди още докато учех „Телевизионна журналистика“ във ФЖМК. Там разбрах повече за изразните средства на киното и гледах някои от култовите филми. А когато в ELLE ми възложиха арт рубриката, бях много щастлива, защото това ми даваше възможността да гледам филми и да пиша за тях.

Но стига толкова лирични отклонения. Наскоро гледах 5 от най-новите филми и искам да ви споделя какво мисля за тях. Оценката ми е по петобалната система, като една звездичка получава най-лошият филм, а пет – най-добрият.

Петдесен нюанса освободени

Не знам дали има по-смешен филм. Действието се развива по малко нелогичен начин – нещо се случва изведнъж, много бързо и някак няма връзка с останалото действие. Определено трябва да сте гледали предните два филма, за да разберете по-добре какво се случва в този, но по-добре не си го причинявайте. Тези няколко часа от живота ви никога няма да се върнат. А и има нещо много странно в тази поредица – хем зная, че е пълна бутафория, хем в мен има любопитство да видя до край какво се случва…

Вестник на властта

*****

Невероятен филм! Обичам лентите по истински събития, и въпреки че тази е свързана с историята на САЩ и войната във Виетнам, от която никога не съм се интересувала особено, ми беше интересно да видя борбата между властта и медиите. И как свободата на последните, минава през труповете на първите. Играта на Мерил Стрийп и Том Ханкс е У–Н–И–К–А–Л–Н–А. Сюжет, действие, напрежение, актьори – всичко си заслужава. Препоръчвам го с две ръце!

Принцесата на покера

***

Хубав филм, който също е вдъхновен от истинската история на Моли Блуум, по-известна като принцесата на покера. Актьорската игра е добра, действието се развива динамично и интересно, но нещо не ми достига, за да му дам 5 звезди. Може би фактът, че въобще не се интересувам от покер. А може би просто не успя да ме докосне. Все пак не винаги се получава…

Всеки ден

Уж се води води романтичен, а хич не ме разплака. А аз обичам сълзливите филми от типа „Тетрадката“. Този не е такъв. Може би съм прекалено стара за него (аудиторията му ми се струва по-скоро тийнейджърска), а може би съм материалистка. Защото ми е трудно да си представя, че човек може да се влюби в дух, който всеки ден обитава различно тяло…

Всичките пари на света

*****

Още един хубав филм, който разказва за знаменития нефтен магнат Джон Пол Гети, нежеланието да плати откупа за отвлечения си внук и всички събития, които последват това му решение. Определено гласувам за този филм. Има си всичко – напрежение, интелигентни диалози, хубав сценарии и невероятни актьори. Но това, което най-много ми хареса, е да видя как мисли и действа един човек с много пари, но без сърце и дори да се опитам да го разбера. Е, не успях.

Вие гледали ли сте някой от тези филми и мнението ви съвпада ли с моето?