Защо така и не го харесах този 8-ми март?

И защо няма да се обидя на никого, ако не ме поздрави

Спомням си, когато живях за година в Москва. Там 8-ми март е национален празник, на който не се работи. Ние все се шегувахме, че така руснаците просто си намират поредния повод да се напият. Но всъщност не е точно така. Те с цялото си сърце приемат този ден за празник, отбелязват го подобаващо и много пищно.

И в България има такива хора. Жените се обиждат дълбоко, ако някой, дори непознатият на улицата, пропусне да ги поздрави, а мъжете се чудят как да направят чудеса от храброст, за да бъде любимата им щастлива.

При мен този 8-ми март започна като всеки друг ден. Събудих се в 6:30 ч., но не от подвикването на детето, а сама (което си е истински повод за празнуване). Да, днес отделих повече време за външността си, но това е защото имам покана за едно събитие през деня, а не защото е осми март… По някое време мъжът ми се сети да ме поздрави, а аз му отвърнах със смях и с думите, че не празнувам. Което той много добре знае, но усетих как все пак ме поздравява, за да не се обидя случайно.

Ето точно това не му харесвам на осми март! Защото кара хората да бъдат лицемерни. И някак насила да измислят пожелания, които може и да са искрени, но трудни за изказване. На тези хора ще кажа две неща:

1. Няма нужда да поздравявате никого, ако не го искате.

2. Ако все пак искате да го направите, „Честит празник“ е напълно достатъчно.

От друга страна, аз винаги се чувствам неудобно, когато някой започне да ме поздравява, използвайки много епитети. Просто се притеснявам, когато ми правят комплименти. А когато това е съчетано с изтезание на поздравяващия, се чувствам още по-неудобно.

Не знам защо осми март така и не успя да се превърне в смислен празник за мен. И причината не е, че всеки ден трябва да е празник на жената. Това е невъзможно. Просто не виждам смисъл в него. Моля някой да ми обясни каква е логиката на осми март да празнуваме всички жени? И само тогава ли трябва да се чувстваме красиви и желани? Само тогава ли трябва да показваме на майките си колко много ги обичаме?

Няма нужда да го правите! Не държа никой да ме поздравява, особено насила. И няма да се обидя на никого, ако той не ме поздрави. Така съм и за рождения ми ден. Никога не бих се обидила на някой приятел, ако го забрави. Живеем в такова забързано ежедневие, което ни кара постоянно да се люшкаме на ръба на лудостта, че понякога последното, за което се сещаш е, че някой има рожден ден. Или че е осми март.

Какво толкова? Наистина, какво толкова?

P.S. Единственото хубаво на осми март са намаленията в козметичните магазини, сред които Douglas, Beauty Zone, M.A.C и още много други.