2 х ∞

Казват, че математиката е в основата на всичко. За втория рожден ден на Виктор аз открих тази формула

Чудя се как да започна този текст. Трудно ми е да намеря онази тънка граница между досадните майки, които говорят само за децата си, и забавните майки, които дори и жените без деца биха изслушали. Затова смятам да напиша това, което ми хрумне, пък ако не ви хареса, просто спрете да четете. Нищо в този живот не трябва да се прави насила.

Victor

На 13 януари Виктор стана на 2 г. Купили сме торта с любимите му пингвини, специално за яслата. Защото решихме да не правим нещо специално, а Виктор да празнува с децата, с които така или иначе се виждат всеки ден. Сега обаче стоя на дивана, докато той спи, и се чудя дали температурата, която вдигна преди два дни, ще провали тези планове. Тортата има срок на годност 4 дни и предвид това, че е произведена в събота, може да издържи до сряда. Тоест, ако не се е оправил във вторник, ще трябва да изядем тортата. Да ядеш торта не е лошо, но да имаш болно дете е кошмарно. И докато правя тези тънки сметки и се чудя дали утре да купуваме и останалите неща за партито в яслата, се сещам за една много подходяща мисъл: „Животът е това, което се случва, докато си правим планове“. С дете това е вярно на 100%. Категорична съм, защото изминалата година ме убеди. Ето, лятото отиваме на вилата в Сопот с идеята да прекараме там една седмица. На втория ден Виктор така започва да кашля, че се натоварваме обратно на колата, за да го заведем на лекар. И прекарваме остатъка от седмицата вкъщи, разнообразявайки се с ходене до мола.

Victor

Което пък веднага ме подсеща за нещо друго – с едно дете може да ти се наложи да се разделиш с много неща. И това не е само свободното време, съня, спокойствието и излизанията петък вечер. Може и да е нещо повече – например кучето, което гледаш вече 7 години и се е превърнало в част от семейството. Да, макар че преди време написах този текст за съвместното съществуване между куче и бебе, сега се оказа, че за нас това няма как да продължи. Радвам се обаче, че Балкан попадна в сигурни ръце и май се чувства и по-добре, отколкото при нас.

Victor

Температура – 37.2 градуса. Да, висока е, но на фона на онези 40 градуса, които вдигна преди няколко дни, си е направо добре. Когато се случи това, го гледаха майка ми и баща ми, за да мога аз и мъжа ми да не си пускаме отпуска. Момичета и момчета, повярвайте ми, без помощта на близки и роднини няма как да оцелеете. Ето, благодарение на моите родители, успяхме да отидем за една седмица на море, да имаме няколко свободни дни, без дете, да не си пускаме болничен или отпуска и въобще да си отдъхнем и да се почувстваме като хора. Затова използвам повода да им благодаря, както го правя всеки път.

Victor

В ситуациите, в които се налага да им оставя Виктор, изпитвам вина. От една страна, че нагърбвам родителите си с тежката задача да се грижат за едно, казвам направо, трудно за гледане дете, за да можем ние да ходим на работа или да се починем. От друга страна, изпитвам вина и към Виктор, особено когато го оставям болен. Че каква майка съм, ако не си гледам детето, когато е болно. Че каква майка съм, щом го пуснах на 1 година на ясла? Oh, wait… последното не беше грешка. Щом като сутрин влиза, без дори да ме погледне, значи всичко е наред. Та мисълта ми е, че чувството за вина е от онези безсмислени емоции, които ни е трудно да контролираме, но които понякога ни обсебват. Напълно. Безмилостно.

Victor

Чудя се кога ли ще се събуди…. Спи вече повече от два часа. Дали ще имам време да завърша този текст. Ех, защо не е като онези деца, които не създават проблеми. С които мога свободно да си изкарам телефона или лаптопа и да си върша работата? Които ще си стоят спокойно и ще си рисуват, когато сме на кафе? Не е. Просто не е. Което е крайно натоварващо за нас, но ми се струва крайно полезно за него. Защото любопитството, упоритостта и целеустремеността са качества, които само могат да му помогнат занапред. И аз съм готова да преглътна факта, че скоро няма как да отидем на ресторант тримата. Все някога ще се случи, нали?

Събуди се, прибирам лаптопа.

Връщам към този текст три дни по-късно. Ям от тортата с пингвините, което означава, че рожденият ден в яслата се е провалил. А Виктор е с грип тип А, по-известен като свински грип. Оправя се. Бавно, но важното е, че се оправя. Да гледаш дете е трудно, може би най-трудното нещо, което трябва да направиш в живота си. Поне според мен. Поне според моите представи за това как трябва да се гледа едно дете.

Victor

Честно казано, вече съвсем изгубих нишката на този текст, затова мисля да спра дотук. Ще завърша с думите на двама души, които са много по-умни от мен. „Сине мой, надежда скъпа моя, радост в грижи, грижа в радостта…“, пише поетът Стамен Панчев. А великият Димитър Талев казва: „Човек не бива и не може да живее само за себе си“. Точка!

Victor

P.S. Ако ви е интересно какво съм написала за първия рожден ден на Виктор, прочетете тук.

P.S. Знам, че снимките към този текст са крайно непрофесионални, но поне са истински. Което понякога е по-ценно. 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s