Когато дойде време за пълен ремонт

Човек и добре да живее, в един момент от съществуването си се изправя пред необходимостта да направи ремонт. Цветът на стените започва да го дразни и вижда следите, които животът в този дом неминуемо е оставил. Нуждата от промяна е естествено човешко състояние, което при някои хора се появява по-често, при други по-късно. Е, аз явно съм от втория тип.

Освен това имам нужда от катализатор. Разбирайте събитие, което да доведе до промяна. В моя случай това беше смяната на дограмата. Няма как просто да подмениш прозорците, трябва около тях да се шпаклова, измаже, боядиса. А оттам и цялата стая да се ремонтира.

Едно (може би) глупаво сравнение за ремонт

Моля ви, не се отчайвайте и не спирайте да четете! Няма да ви говоря за ремонта вкъщи. Използвам това събитие като сравнение. С друг ремонт, който се наложи да направя това лято – в професионалния си живот.

Всичко се струпа наведнъж. Но сякаш така е по-добре. Като да дръпнеш рязко лепенката от раната, защото така боли по-малко, а и става по-бързо. Да, пак може да потече капка кръв, но поне всичко ще е отминало.

Предистория

Преди 12 години станах част от екипа на списание ELLE. Започнах като стажант и се разделих с мечтаната работа като заместник главен редактор. Доста път съм извървяла, нали?

Една приятелка казва, че не е нормално да се задържиш толкова много време на едно място. Защото започваш да боксуваш. И май ще се окаже права. Толкова много години водят да определени натрупвания, които все замитах под килима на оправданията. Най-много повтарях тези: „Няма как да си намеря подобна работа“; „Това/той/тя не е толкова лош/а, ще го/я игнорирам“; „Има и по-зле“ и още, и още.

Изхабила съм толкова много нерви и енергия. Винаги съм била стриктна, коректна и колегиална. Въпреки всичко.

И ако си мислите, че всичко беше за пари, ще ви кажа, че те никога не са били фактор за решенията ми в живота. Всичко бе за каузата. За това да съм част от списание като ELLE. Да работя работата, за която винаги съм мечтала. И за която много други мечтаят. А и не съм се оплаквала и винаги съм си вършела задълженията с удоволствие. Затова и никога не посмях да напусна работа.

Катализаторът

Нямаше и да го направя, ако не беше коронавирусът. Той изигра ролята на катализатора, за който споменах по-горе. Той бе дограмата, която ме накара да ремонтирам всичко останало.

Само за две седмици от заместник главен редактор на ELLE се превърнах в безработна. Запазих обаче достойнството и самоуважението си, защото не направих поредния компромис, който поискаха от мен. Както казва руската писателка Юлия Леонтиева: “Да затвориш след себе си вратата с достойнство, означава да останеш с единствения си приятел – достойнството”. Така и аз останах сама.

Да, изхабих много нерви, но ми олекна. Чувствам се свободна. Чувствам се по-мъдра и най-вече горда със себе си. Направих си и важни изводи. Приемете ги като съвети, ако и вие сте в подобна ситуация.

Първо

Винаги гледайте какви договори подписвате, на колко ви осигуряват и въобще какви са ви правата. Ако трябва, дори се консултирайте с адвокат.

Второ

Никога не правете компромиси със себе си или с личния си живот в името на работата. Никой никога няма да го оцени.

Трето

Пазете достойнството и самоуважението си, не вървете срещу волята си.

Четвърто

Стойте далеч от празнодумци. От хора, които много говорят, но не правят нищо, който не държат на думата си, които се въртят като слънчоглед към слънцето. Дори и това да ви струва пари. Дори и накрая да се окажете сами.

Съдба на кръстопът

И така стигнах до момента, в който трябваше да реша какво да правя с живота си. Не съм от жените, които могат да се превърнат в домакини. Пробвах един проект, не се получи.

И тогава ми просветна! Защо вместо да се съобразявам с други хора и да губя време и нерви, не започна да разчитам на единствения човек, който знам, че няма да ме предаде – на себе си. И дори не се налага да градя всичко от нулата, а само да направя ремонт.

Да, говоря за сайта, който четете в момента. Който, въпреки че стартирах с голямо желание преди три години, занемарих заради липсата на време.

Вятърът на промяната

Beauty Stories имаше нужда от ремонт. За радост, основно визуално. Съкратих името, направих ново лого, модернизирах дизайна. Превърнах го в нещо свое. Нещо, с което се гордея, защото изградих напълно сама. И което смятам да превърна освен в свое хоби и в своя професия. Онлайн пространство, в което да споделям с вас страстта си към писането, козметиката, модата… Да се опитам да „вляза“ в компютрите и телефоните на хора, които не познавам, но за които моите мисли, идеи и съвети ще бъдат интересни. Да се опитам да бъда себе си, без рамки, граници и правила. Без да се съобразявам с работно време или нечии настроения. Да нямам офис и да мога да работя от кафето, от парка, от вкъщи.

И така давам обещание пред вас, но най-вече пред себе си, да превърна Beauty Stories в място, което да бъде интересно, в което винаги да има по нещо за четене. Ограничения няма – ще пиша за всичко, което ме вълнува, независимо дали става въпрос за политика, майчинство, козметика, мода, пътешествия. Вече казах, че преодолях собствените си граници. И това е прекрасно!

Каня ви да се отбивате в Beauty Stories, да четете красиви истории и да се вдъхновявате. Нека ремонтът приключи сега!

P.S. Снимките са направени по време на ремонта вкъщи. Нарочно. А съвсем не нарочно, Виктор се промъкна зад мен, за да се катери на стълбата. Но мисля, че се получи симпатично.

P.S. Иначе за стените вкъщи избрахме бяло. Защото започвам начисто, нали?