Beauty Stories
Велина Василева от beautystories.bg
& Other Stories

Като не ми се ходи по купони, значи ли, че съм стара?

„Искам купони! Когато отворят дискотеките, не можете да ме изкарате от тях!“ Не, няма как да чуете това изречение от мен. Никога. Дори и след 3-месечната карантина, която преживяхме. Може би ще кажете, че причината за това е, че съм остаряла. Да, това е вероятен отговор. Но не е точен.

Искаме това, което не можем да имаме

Спомням си как, когато бях ученичка, с една приятелка толкова искахме да отидем на дискотека, че си фалшифицирахме личните карти. Беше много смешно. Изрязвахме цифра от някой вестник и с тиксо я залепяхме към втората цифра от ЕГН-то.

Иронията в случая е, че когато вече не ми се налагаше да си фалшифицирам личната карта, спря да ми се ходи на дискотека. Пробвах се. Наистина опитах се да ми хареса. Но удоволствието, което виждах у другите, така и не се появяваше при мен. Силната музика, цигареният дим, стоенето права, хората, които постоянно се бутаха – няма как да имам настроение при всичко това. Може би съм стара? Сигурно…

Когато осъзнаеш какво (не) искаш

Така още като студентка спрях с дискотеките и купоните. „Студентски град“ никога не е бил моето място, а и до днес всички се чудят как никога не съм пушила трева. Осъзнах, че се чувствам много по-добре в компанията на добри приятели, без силна музика, но с много разговори, включващи безброй цинизми. Това прави ли ме стара? Може би…

Социален живот на нула

Желанието да ходя по купони не се завърна дори по време на майчинството, когато социалният ми живот просто отсъстваше. Затворена вкъщи, с ревящо бебе на ръце и затрупана от памперси, исках само да се наспя. И да отида до супермаркета. САМА! Това прави ли ме стара? По-скоро ме прави докарана до ръба на отчаянието майка.

Завръщане към нормалното

Три години по-късно нещата започнаха да си идват по местата. Социалният живот вече не е мит. Но той отново претърпя промяна. Има ги приятелите, виното и нецензурните разговори. Но гледам това забавление да не продължава след 12 ч. Животът ми стана достатъчно натоварващ, че да може да издържи повече. Просто нямам нужда от много, за да се чувствам добре. А в крайна сметка не е ли това целта на всички купони. Да се забавляваш. Явно вече съм стара.

Ча

Отговорът на въпроса за купоните

Дали наистина съм стара? Или просто следвам принципите на Joie de vivre? Тоест да изпитвам радост от живота и малките му моменти, който обаче съм „изградила“, уповавайки се на собствените си принципи.

Така че – да. Може би съм стара. Може би съм се родила стара. Кой знае? А може би просто гледам на живота по различен начин. Но не му ли е точно това хубавото – че всички сме различни. Иначе представяте ли колко пренаселено щеше да е по дискотеките. И колко по-бързо щеше да се разпространи коронавирусът.

Leave a Reply

%d bloggers like this: