Beauty Stories
Велина Василева beautystories.bg, година
& Other Stories

Размисли след рождения ми ден: подготвителна година

Първата година в гимназията наричахме „подготвителна година“. Или „подготве“. Това е годината, в която учехме почти само английски език – по 4-5 учебни часа на ден, разнообразени от физическо, литература и математика. Идеята е да съберем достатъчно знания по езика, за да можем в следващите класове да стигнем до такова ниво, че да можем да учим химия, история и география на английски и да четем Шекспир в оригинал.

Защо казвам всичко това?

Защото моите, вече отминали, 33 години ми напомниха за въпросното „подготве“. Те се оказаха време за нови знания и умения, някои важни уроци и изводи. Неочаквани решения и обрати в живота ми. Година, която ме промени. Която затвори едни врати, но отвори други. Година, в която стресът надделя. Но и даде път на новите надежди. Година, която ме подготви така, че да мога да чета книгата на живота си в оригинал.

Велина Василева beautystories.bg, година

Три години в „подготве“

Досега в живота си съм имала три години, които мога да нарека „подготве“. Първата е тази в гимназията, за която ви разказвах по-горе. Втората е периодът на майчинството, когато животът ми се въртеше около детето и грижите за него. А третата е тази на моите 33 г.

Как „подготве“ на 33 г.?

Ами ето така! Това беше годината, в която всичко спря. Сякаш и земята вече не се въртеше. И тя наистина не се въртеше в преносния смисъл на думата заради коронавируса. Винаги в такива моменти на изолация, човек започва да осъзнава кои всъщност са важните неща в живота. Здравето, семейството, домът и усещането за сигурност, че можеш да задоволяваш поне нуждите в основата на пирамидата на Маслоу.

Велина Василева beautystories.bg, година

Нова година, нов късмет

Влизам в своите 34 г. с вярата, че съм на прав път и съм способна да преодолея личните си демони, да положа грижа за психичното си здраве, да се отърся веднъж завинаги от миналото и да продължа напред. Влизам по-подготвена от всякога и с ясното съзнание, че имам още какво да уча. Но и с ежеланието да го направя.

Но най-важният урок е този на надеждата. И как да се науча да й намирам място в живота си. Защото досега вярвах, че е по-добре да не се надявам на нищо. Така няма и разочарования. Но пък не е ли по-хубаво да прекараме времето, докато разберем дали надеждите ни ще се осъществят, изпълнени с позитивизъм, а не с негативизъм?

Влизам в своите 34 г. и като блондинка. Още нещо, което отдавна исках да направя, но все ми липсваше смелост. Да, май станах прекалено руса. Но това може да се промени буквално за 2 часа.

Виж, промяната в пространството под косата е доооста по-трудно. Но пък е много по-важно.

Велина Василева beautystories.bg, година

Leave a Reply

%d bloggers like this: