Beauty Stories
Велина Василева от beautystories.bg.
& Other Stories

Възможно ли е вече да живеем без страх?

Коронавирус! Ако ми бяхте казали тази дума на 12-и март, щях да ви обясня как COVID-19 е просто един вирус. Щях да ви изброя статистика колко повече хора умират от сезонния грип. И щях да се възмутя, че не трябва да ходя на фитнес или да пускам детето на градина. Само 24 часа бяха достатъчни, за стигна до ръба на паник атака. Човек рязко променя мисленето си, когато дойде страхът за собствения му живот и за този на най-близките му. Ужасът блокира съзнанието, кара ни да се чудим как ще продължим живота си и дали той някога ще бъде същият. Страхът е най-опустошаваща емоция и съм готова да споря с всеки, който излезе с тезата, че само любовта е по-силна.

Степенуване на страха

Винаги съм си мислила, че съм голяма паника. Досега съм се страхувала много пъти. Например, когато ни засичат с колата. Или в няколкото секунди преди да видя дали дисплея на изпуснатия ми телефон е счупен. Страхувах се и когато синът ми хвана грип А, а после и В. Когато вдигна 40 градуса температура или когато в продължение на месеци беше на инхалации с кортикостероиди.

Но истински страх съм изпитвала три пъти – когато попаднах в турболенция в самолет, когато раждах и когато обявиха извънредното положение. Тази класификация на личните ми страхове възникна съвсем случайно в съзнанието ми. Чудя се дали първите незначително дребни ситуации могат въобще да се класифицират като страх? Истинският страх изниква, когато има заплаха за живота и бъдещето. Той не отминава за секунди, а може и да продължи цял живот.

Зараза 2020

Точно се бях успокоила след карантината. Бях стигнала до извода, че трябва да се адаптирам с този нов начин на живот. Да спазвам правилата, но и да не ограничавам живота си както през март и април. И дойде есента. Дойде статистиката с по над 2500 заразени за ден и отново ме обхвана паниката. Преди нямах нито един заразен с коронавирус познат, сега те започнаха да стават все повече и повече. И се замислих дали вече ще бъде възможно да живеем, без да се страхуваме?

Според професора по психиатрия от Университета в Мичиган, Джасек Дебиеч: „Страхът се предава от човек на човек по-бързо, отколкото коронавирусът“. Той сравнява ситуацията с поведението на стадо антилопи. Ако една от тях види лъв, започва да бяга, прехвърляйки страха си и на останалите животни, които може въобще да не са видели хищника.

Но колкото и примитивно да изглежда, това поведение може да предпази цялата общност от надвисналата заплаха. „И докато антилопите в саваната в един момент ще спрат да тичат и ще се успокоят, то лошите новини от медиите и социалните мрежи не спират да ни държат в състояние на постоянна тревожност“, казва проф. Дебиеч. Днес се наблюдава повсеместен страх, паника и обостряне на психозите и неврозите. Още в първите дни на извънредното положение хората започнаха да се запасяват с тоалетна хартия, консерви и дори злато.

Истинският страх изниква, когато има заплаха за живота и бъдещето.

Страх и тревога

Има ли разлика? Оказва се, че тревогата е доста по-опасна от страха. При страха има обект. Например мога да се страхувам от улични кучета. В този случай ги избягвам и/или си купувам кучегон. В момента, в който източника на страх вече го няма, ние се успокояваме. Както стана през лятото, когато в един момент всички забравихме за COVID-19. При тревогата обаче няма конкретно лице. Тревогата само търси образ, в който да се въплъти. В такова състояние се намираха американците след 11 септември. Те знаеха, че имат враг. Знаеха, че той е опасен. Не знаеха обаче точно какъв е и кога ще нападне отново.

В подобни ситуации осъзнаваме, че храната, свободата на придвижване и свободата на словото са базовите ни ценности. Те са в основата на безопасността и спокойствието на всяко живо същество. Когато ни ги отнемат, се включват архаични чувства. Страхът се превръща в зловеща приказка. В ужас във всичките му краски. Съгласете се, че никой не би бил спокоен под угрозата да преживеем смъртоносна пандемия. Гледали сме достатъчно филми, за да си представим какво може да бъде.

Страшна история

Наричат ги „тревожни души“. Те са внуци или деца на хора, които са преживели глобални житейски изпитания като война, глад или болести. Да, нещастието отдавна е приключило, но те не умеят да живеят спокойно. И предават това отношение към живота на поколението след тях. Аз не искам това да се случи и с нашето поколение и с децата ни. Затова все още избистрям в главата си какъв трябва да е подходът, така че да не „заразя“ сина си с тази постоянна тревожност и страх.

Което пък ми дава друга идея – във времена, в които изпитвате страх и тревога, прочетете някоя историческа книга. Дори и „Уикипедия“ може да помогне. Сигурно така се роди фразата, която обиколи социалните мрежи още в първите дни на карантината. Че дядовците ни са ходили на война, а от нас се изисква само да си стоим вкъщи. Може би някои от вас ще се запитат каква е ползата да се натоварват в тази напрегната ситуация. Само когато си припомним преживяното от човечеството дори в последните 100 години, ще ни „просветне“, че има и много по-страшно. И че драматизирането ни ще изглежда смешно в очите на историята.

Страхът се предава от човек на човек по-бързо, отколкото коронавирусът.

Насаме със страха

Според една от теориите, на които попаднах, всяка негативна емоция отминава само ако й позволим да съществува. Тоест не трябва да се страхуваме от страха. Трябва да му отворим вратата и да му позволим да влезе. Да го настаним на дивана и да си поговорим с него. Ефективно е да започнете да си водите дневник, в който да изследвате своите чувства като чужди. Пробвах и се получи. Така осъзнах, че истински могат да ме разтърсят само събития от световен или национален мащаб. Като война, природно бедствие или някой (корна)вирус. И основната причина за това е, че нямам контрол върху тези събития. Те не зависят от мен, но могат да ме засегнат, дори и смъртоносно.

Страх, коронавирус, маска

Страх ли ви е? Дишайте!

Когато осъзнаете своите чувства и им предадете някаква форма, поговорете за тях с близките си, за да ги преодолеете заедно. Периодът, в който изпитваме силен страх е като барометър, с който да мерим всички останали кризи в живота си. Не съм религиозна, но ще ви цитирам една молитва: „Боже, позволи ми да променя това, което мога да променя, помогни ми да приема това, което не мога да променя, и ми дай мъдрост, за да отделя едното от другото“. Ако можете да промените ситуацията сами, го направете така, че да останете доволни. Ако се сблъскате със страх, който е извън силите ви, се приспособете.

Не трябва да се страхуваме от страха. Трябва да му отворим вратата и да му позволим да влезе. Да го настаним на дивана и да си поговорим с него.

Добрата новина

Според проф. Джасек Дебиеч усещането за сигурност може да се разпространява също като страха. „Проучванията показват, че когато се намирате в компанията на спокоен и уверен човек, това ще ви помогне да преодолеете страха.“ Действията са по-важни от думите, но думите и действията трябва да съвпадат. Защото в моменти на страх на хората често им убягват детайлите и нюансите. И сякаш истината е най-добрят съвет, който мога да дам на себе си, а и на вас. Истината е и най-добрият начин да не превърнем децата си в „тревожни души“. Да, вирусът съществува, той е опасен и ние трябва да се пазим. Но не трябва да си отнемаме надеждата. Защото и това ще отмине…

Leave a Reply

%d bloggers like this: