Beauty Stories
Статуя в Париж
& Other Stories

А вие все още ли мечтаете? Признайте си!

Мечтаете ли? Аз много мечтаех. Преди. Когато имах време за това, а и когато съзнанието ми беше празно. В него не се сблъскваха мисли за работа, дете, висруси, обяд, пазар и още куп ежедневни неща. Което ме кара да се замисля, че явно мечтите са за младите. Или поне хората, в чието съзнание все още не е нахлула рутината на ежедневието, което наричаме хем скучно, хем идеално. Което е интересен парадокс и друга тема за размисъл.

Да мечтаете е вредно

Не си спомням къде прочетох това, но ми се стори скандално. Че как нещо толкова романтично и красиво като мечтите може да ни вреди. Но след това се замислих, че има доза истина. Да, за децата е супер да мечтаят, учените казват, че така развиват въображението си. Но когато спрете да си играете с кукли и колички, е време да спрете и да мечтаете. Да си поставяте цели – да. Но да мечтаете, създавайки един илюзорен и наистина красив свят е вредно. И често показва нежелание да приемем живота и действителността такава, каквато е. Според Американската психиатрична асоциация това дори може да се определи като психично заболяване, наречено „дезадаптивни мечти“. Учените от Харвардския университет пък доказват, че щастливите мечти не допринасят с нищо за личното ни усещане за радост от живота.

Мечтаете за айфеловата кула

Искам да съм мъж

Да, ние, жените, за съжаление, мечтаем много. Често живеем в измислен свят и сгромолясването от него е много болезнено. Ние по-трудно се прехвърляме между действия и емоции. Вътре в нас може да има буря, но няма открито и безстрашно да кажем на света своите желания. При мъжете е по-лесно – те са действени и от мечтите до реализацията буквално има една ръка разстояние. На тях не им пука толкова как ще изглеждат отстрани, какво ще си мислят хората за тях, докато за жените това са сериозни отвличащи фактори.

Ето и пример. Преди десетина години особено популярен стана случаят на американския илюстратор Патрик Моберг. Той срещнал в метрото момичето на мечтите си и въпреки че изглеждало невъзможно някога да я открие, той не се отказал и създал сайта nygirlofmydreams.com. Там той качил рисунки на непознатото момиче, обозначил времето и мястото на срещата им и разпространил сайта сред близки и приятели. Момичето било открито след само 48 часа. Камил, както е името й, и Патрик почти веднага започнали да излизат, но само след няколко месеца се разделили. Е, да, историята им не завършва щастливо, но поне Патрик няма да съжалява, че не е направил нищо.

Мечтаете ли за облаци?

И все пак

Първоначалната ми реакция в защита на мечтите е донякъде основателна. Защото в някои случаи именно те могат да ни помогнат да се освободим от стреса, могат да ни освежат и дори ни вдъхновят. Според професора по психиатрия Мадкухар Триведи мечтите могат да ни помогнат и за решаването на сложни проблеми. Единственото условие е да не затъвате в мечтите, а да го правите за кратко.

Председателят на Факултета по психология на Университета в Санта Моника Дейвид Фелдаман пък прави проучване на т.нар. структурирани мечти. Това е, когато хората умишлено визуализират в съзнанието си своята цел и си представят всяка стъпка, с която да достигнат до нея. Резултатът от експериментът му бил, че само след месец участниците постигнали своите цели. Но дали тези структурирани мечти са точно мечти или осъзнато набелязване на желаните резултати? И дали всъщност с възрастта не избираме да бъдем романтични и да наричаме целите и желанията си мечти?

Да, действителността понякога е толкова жестока, че е разбираемо да ни се иска да избягаме от нея. Особено в България – не ходим по идеалните тротоари, не живеем в мир и хармония, управляват хора със съмнителна компетентност и минало, но бягството не е спасение. Много по-разумно е да се борим и да изградим за себе си и близките си реален свят, който харесваме. Тогава мечти ще чуваме само от децата си.

2 коментара

Leave a Reply