Не очакваме ли прекалено много от 2021 г.?

В края на 2019 г. ни беше лесно. Тогава изрази като New year, new me звучаха крайно изтъркано, но и напълно логично. Пред нас започваше нова година и тя ни даваше нов шанс да постигнем нещо (по-)смислено. Дали очакванията се оправдават или не и дали не се отказваме от новогодишните си обещания още през февруари е друг въпрос. Но ако трябва да перифразирам мотото на Олимпйските игри (с които също се разминахме заради пандемията) – по-важно е желанието. 2021 г. обаче е различна. Много по-различно. И шансът да се разочароваме е много, ама много по-голям.

2020 г. – в кошчето

Че миналата година беше лоша, няма съмнение. Че хуморът по отношение на нея достигна нови висоти в социалните мрежи, също не се обсъжда. Че всички искаха 2020 г. да си отиде, въобще не трябва да се коментира. Сигурна съм, че дори тези, които мечтаят да се върнат в миналото, биха се отказали от мечтата си, за да не се налага да преживеят 2020 г. отново.

2021 г. е годината на надеждата

И така всички мечти, желания и надежди бяха прехвърлени към Новата година. Но не от декември, а още от средата на март, когато започна корона кризата. Всички гледахме на 2021 г. като на хапче, което само трябва да погълнем и ще реши всичките ни проблеми. Е, може малко да ни приседне, но с повече вода ще го преглътнем. Социалогията също доказва думите ми. Според проучване на „Алфа Рисърч“ за предаването „Референдум“ на БНТ 69.5% от българите са оптимистично настроени за 2021 г. и вярват, че тя ще е по-добра. Което е супер, но не е реално.

Няма никакви, ама абсолютни никакви причини да очакваме нещо кой знае какво от 2021 г. Какво се промени на 1-ви януари? Една цифра и нищо повече. Прогнозите са, че кризата с коронавируса ще продължи поне до октомври. Предварителните социологически проучвания показват, че ГЕРБ май пак ще спечелят изборите. (Вметка – гласувайте през пролетта, за да няма още от същото.) Като цяло всичко, което се случи през миналата година, просто ще продължи своя ход.

А и 2021 г. вече си показа зъбите! Случват се безумни неща – например нахлуването на хора с рога в Капитолия в САЩ. Някакви общински съветници от Сандански се ваксинираха преди медиците и отгоре на всичко увековечиха този важен за новата ни история момент в клип. А да не забравяме и наводненията, които потопиха половината страна.

Времето, часовете, дните са все категории, създадени от хората. Те реално не съществуват. Ние сме тези, които са отговорни за всяко събитие. Няма някой велик ум (или поне няма доказателства за такъв), който да ни отглежда като ферма за мравки. Онзи китаец в Ухан сам си изяде суровия прилеп, никой не го е карал, нали?

Не казвам да не бъдем оптимисти

В крайна сметка това е едно от малкото неща, които могат да ни помогнат да преминем и през идните месеци. Казвам само, че 2021 г. също ще бъде трудна година. И трябва, не – задължително е, да занижим очакванията си към нея, за да избегнем разочарованията. Според проучване на Лондонския университет, публикувано в американското медицинско списание PNAS, именно ниските очаквания са ключът към това да се чувстваме добре. Експериментът на учените доказва, че щастието на участниците не зависи от това, което наистина се случва, а от това дали събитията отговорят или надхвърлят очакванията им. Според автора на проучването д-р Роб Рутлъдж: „Често се казва, че ще бъдете по-щастливи, ако очакванията ви са по-ниски. И ние открихме, че има истина в това твърдение – ниските очаквания правят възможно това реалността да ги надхвърли. Изненадани сме колко важни се оказват очакванията за удовлетвореността от живота.“

Не казвам да не правите планове и да не ги очаквате с нетърпение. Просто не залагайте картите на личното ви щастие на това дали тези планове ще се осъществят. Планирайте пътуване за уикенда, но не очаквайте, че времето ще е хубаво. Поръчайте си храна от най-добрия ресторант в града, но не очаквайте тя да ви хареса. Не очаквайте и 2021 г. да реши всичките ви/ни проблеми.

Моят поглед към 2021 г.

Истината е, че 2020 г. наистина беше много, ама много гадна година, но пък тя ми даде и доста добри уроци. Най-важното, на което ме научи, е че трябва да занижа очакванията си. Към хората, съдбата, събитията.

Затова съм решила 2021 г. да е годината, в която:

1. не си правя планове, защото не знам дали ще се осъществят;
2. не резервирам почивки, защото не знам дали ще мога да отида;
3. не си купувам много дрехи, защото не съм сигурна, че ще има къде да ги нося и дали няма да напълнея още до края на карантината;
4. радвам се и благодаря за всеки неочакван жест или подарък от съдбата.

Решила съм през 2021 г. да заложа на добрата стара надежда. Но не като синоним на очаквания. Просто надежда. Надявам се всички да сме здрави. Надявам се ковид да си отиде. Надявам се да заживеем нормално. Надявам се ваксината да действа и повече хора да си я сложат. Надявам се #оставка. Надявам се тази година зимата да е кратка, за да може да излизаме повече навън. И най-вече се надявам да не се случи нещо по-лошо. Защото винаги има такава опасност. И 2020 г. ни научи точно на това.