Щастието да не ти пука. Ама наистина!

Най-после стигнах до щастието! Или онзи момент в живота, в който не ми пука. Ама наистина. Е, нека не съм толкова категорична. Няма как да спре да ми пука за семейството, приятелите или любимите ми вещи. Това не би било нормално.

Дългият път към щастието

Не беше лесно да стигна дотук. Преди бях толкова притеснителна, все мислех как да не стъпя накриво, как да не обидя някого, как винаги да бъда добра и перфектна във всичко, което правя. Съобразявах се с всичко и всички. Бях се превърнала в роб на околните, не смеех да изразя мнение, за да не засегна някого, не смеех да повиша тон, да се защитя. Просто мълчах. И страдах.

Завиждах на хората, които махат с ръка и не се интересуват от нищо. Това е самосъхраняващ режим, който може и да не полезен за околните, но пък е полезен за нас самите.

Животът е най-добрият университет

В началото на година загубих работата, която обичах и на която дадох 12 години от живота си. И знаете ли – не ми пука. Изненадващо дори и за самата мен, изненадващо и за хората около мен. Не изпитах нищо, освен желание да започна нещо ново. Загърбих тази част от живота си с безразличието, с което поглеждам към скучен филм. Натискам копчето и изключвам телевизора. И си търся хубава книга, която да започна.

Стъпки към щастието

Замислих се какво ми помогна за тази промяна в поведението и мисленето. И стигнах до извода, че промяната тръгва от няколко по-малки промени.

1. Вече не съм такава перфекционистка.

Знам, че нещата не могат, а и не бива да са идеални. Никой не е перфектен. И не трябва да бъде. Осъзнавайки това, от плещите ми падна голям товар. Спря да ми пука кой какво си мисли за мен и дали съм идеална в очите на околните. Какво значение има в крайна сметка?

2. Вече правя разлика между това, което е наистина важно, и което не е.

Ако детето ми или някой близък се разболее, това си е основателна причина човек да се притеснява. Но ако някой не те е поздравил за рождения ден, не трябва дори да се замисляте за ситуацията.

3. Пазя си нервите.

Това е много важно! Нервите са силно свързани със здравето. Мисля за психичното си здраве като за сърцето. Или за белите дробове. Тоест като за важен орган, без който няма да мога да живея нормално.

4. Придобих вътрешен барометър.

Какво е това ли? Измервам важността или тежестта на дадено събитие, сравнявайки го с много труден момент в живота си. За мен това е майчинството. Или пандемията. Ако е по-лесно, значи не си заслужава нервите, енергията и времето. Ако пък е равно или дори по-трудно, то трябва да му отделя цялото си внимание.

И така, днес съм друга. Много по-спокойна и щастлива. Знам, че трябва да гледам положително, опитвам се да го правя ежедневно. Защото има неща, които са важни, такива, които не са толкова важни и някои, които въобще не са важни. А повярвайте ми, 90% са от последните.