Ваксината, която раздели хората

Леко боцване. Без чаша вино довечера. И грипоподобни симптоми. Дори не мисля за тези неща, докато с мъжа ми пътуваме към ВМА, за да се ваксинираме срещу ковид. Това е пренебрежимо малко неудобство в замяна на спокойствието, което с всеки изминал ден ще нараства правопропорционално на антителата, които тялото ми ще развива срещу болестта.

Още когато се записахме за имунизация през електронната система, бях решила да напиша мнението си по темата с ваксината срещу ковид. Или по-точно да събера мислите си в един текст. Защото, ако ме следвате в социалните мрежи, знаете, че често засягам темата. Знаете, че тя е важна за мен.

И седнах да пиша. Първият вариант на този текст беше прекалено емоционален. Излях си всичко, но после осъзнах, че това не е много професионално. Вторият пък беше прекалено скучен по моите критерии. Казах си – пиша за трети път и каквото стане. Важното за мен е да стане ясно, че целта ми е спокойно да изложа мнението си и да ви накарам да помислите, да се усъмните, да потърсите достоверна информация и да се доверите на науката по отношение на ваксината. Защото на какво друго да вярваме, ако не на науката, в тази ужасяваща глобална пандемия?

Деликатната тема за ваксините

За ваксините, познати от деситилетия, е повече от ясно, че трябва да си доста т*п, за да ги отричаш. Но ваксината за ковид поставя доверието в науката на едно друго ниво. На ниво, в което трябва да си или учен, или да вярваш много в напредъка на медицината, или да ти се ходи на море в Гърция. Защото за първи път в историята се сблъскваме с пандемия, която изисква от нас скорост. Скорост в чисто научен план, но и скорост в личностен такъв. Трябва бързо да се взимат решения, защото всяко забавяне означава удължаване на агонията. Означава още повече болни и починали. Означава препълнени болници. Означава затворена икономика. Означава и пореден локдаун.

И в случая учените бяха бързи – за година успяха да създадат не една, а няколко ефективни ваксини. Ваксини, които може и да не предотвратяват на 100% вероятността да се разболеем, но ни предпазват на 100% от тежко протичане на болестта (разбирайте хоспитализация, интунбация и смърт). А ако ковид наистина се превърне в „грипче“, ще си стоим вкъщи, ще пием чайче и ще чакаме да ни мине. Няма да има препълнени болници, няма да има локдауни. Помислете върху това преди да кажете, че е по-добре да изкарате вируса, отколкото да се ваксинирате.

За един колективен имунитет говоря

Някои от вас може да останат разочаровани, но качествен колективен имунитет НЕ може да се постигне с преболедуване. Така много хора ще починат. А здравната система ще колабира – нещо, което виждаме и в момента. Болниците не могат да поемат толкова много болни, и то основно защото нямаме толкова много лекари. Което пък е друг въпрос.

Още един фактор, за който не се говори толкова често, но с който неминуемо ще се сблъскаме, ако разчитаме на преболедуването като начин за постигане на колективен имунитет, са постковид усложненията. Немалко хора, преминали през болестта, имат нужда от продължително лечение месеци след това. Което означава повече разходи за здравеопазване и въпреки това по-болна нация.

Още нещо важно – през колкото повече хора премине болестта, толкова повече нови щамове се появяват. А това е напълно непредсказуем процес. Не се знае колко по-заразна и смъртноносна ще е всяка следваща мутация.

Нещо подобно се случва сега в Бразилия, където властите доскоро отричаха съществуването на вируса и разчитаха на колективния имунитет. Там наистина е апокалипсис!

Добрият пример с ваксините

Пълна противоположност на това, което се случва в южноамериканската държава, са Израел, Великобритания и САЩ.

Президентът на Щатите Джо Байдън наскоро обяви, че тазгодишният 4-ти юли ще бъде Денят на независимостта от коронавируса. С темповете на ваксинация там, дотогава е напълно възможно да постигнат колективен имунитет и да заживеят нормално.

Великобритания също върви по техните стъпки – вече половината от населението на страната е ваксинирано. Очаква се да започне и поетапно разхлабване на мерките.

А за положителния пример Израел вече знаем всички. Там ваксинацията върви с рекордни темпове и вече дава резултати – с над 90% са намалели смъртните случаи от ковид в страната!

И българската реалност

Едно от нещата, които изминалата година ми помогна да осъзная, е, че много често вярваме в това, което искаме да чуем, а не във фактите. Затова хора като доц. Мангъров и проф. Чорбанов станаха толкова популярни. Те постоянно говорят това, което искаме да чуем – че вирусът е безобиден, че всичко е лъжа, че не трябва да се носят маски и да се затварят заведенията. Ох, как ми се иска да са прави. Как ми се иска всичко да е една конспирация. Но на фона на това, което да случва, да твърдиш, че няма вирус е все едно да казваш, че земята е плоска. И докато последното не убива хора, то техните твърдения го правят.

ВАКСИНАТА НЕ НИ ПРАВИ БЕЗСМЪРТНИ!

За съжаление, хора умират и ще умират, независимо дали са ваксинирани, с коя ваксина са ваксинирани, от ковид, от инфаркти, от инсулти, от тромбози. Това е реалността. Но поне знаем, че няма как умрат от едра шарка или да останат инвалиди заради детски паралич. Защото всички тези вирусни заболявания са елиминирани, благодарение на ваксините.

Замислете се – на ден само в България от ковид умират по около 100 души. За трите месеца от началото на ваксинацията с „проблемната“ „ Астра Зенека“ са ваксинирани над 17 000 000 души по целия свят. От тях само 37 са случаите на тромбози – здравословният проблем, които притесни всички и спря ваксинациите за една седмица. В следствие компетентните органи в ЕС стигнаха до заключението, че няма връзка между двете събития. Това, че са съвпадат, не означава, че едното е довело до другото.

Значи стотици хора умират всяка седмица от ковид, но все пак има хора, които продължават да мислят, че ваксината е по-опасна? Съжалявам, но за мен това е лишено от всякаква логика.

И още нещо – четете ли листовките на лекарствата? Защото често хапчетата, които пием, когато ни боли глава или против забременяване, крият доста повече рискове.

Проценти ЗА ваксината

Но има и добра новина. Според последните социологически проучвания процентът на хората, които искат да се ваксинират, се е увеличил от края на миналата година досега. Цели 60% осъзнават, че рано или късно ще им се наложи да го направят, за да имат нормален живот. Остават едни 37%, които категорично отказват. И аз все пак се надявам, че въпреки тях ще успеем да постигнем колективен имунитет. И така настоящия локдаун ще е последният, който ще имаме. Ех, колко хубаво би било…

Мисия чипирана – изпълнена!

И така и аз вече съм в отбора на ваксинираните с първа доза „Астра Зенека“. Няма да ви лъжа – вечерта се появиха страничните реакции. Втрисане, болки в мускулите и ставите, температура 37.6. Пих парацетамол, преспах и вече съм по-добре. Да, не е приятно, но отминава за часове. А от хора, прекарали ковид, знам, че са се чувствали така в продължение на две седмици! Кое е по-добре според вас?

Очаква се след приблизително 25 дни да имам добра защита, основно срещу тежко протичане на болестта. Втората доза от ваксината е след 70 дни, тоест в началото на юни, и след като минат още 10 дни се смята, че трябва да имам пълен имунитет срещу болестта.

Това е – мисля, че успях да събера всичко, което исках да кажа по темата. Засега слагам точка. И ви напомням, че най-добрата ваксина е сложената ваксина. И то сложената възможно най-скоро.

P.S. Като добри източници на информация по темата с ваксините мога да ви препоръчам фейсбук групата „Ваксини“, профилите „Наука и критично мислене“, както и този на д-р Христиана Бацелова, Петър Велков и д-р Аспарух Илиев.