Избори 2021: ще гласувам! Макар и с отвращение

Спомням си как, когато бях малка, родителите ми ме водеха да гласувам с тях. Влизах с тях в „тъмната стаичка“ и дори ми даваха аз да маркирам техния избор. Тогава въобще нямах идея какво представляват изборите, защо и кога се провеждат, но ми се струваха като нещо много интересно, тайнствено и очевидно – много важно. Щом си разваляхме неделната семейна идилия, за да отидем да гласуваме, значи наистина е било важно.

Изборен опит

Сега съм на 34 г. Вече 16 години имам правото да гласувам. Не знам колко точно вота са минали за това време, но не са малко. За тези 16 години съм пропуснала само едни избори. Не си спомням точно кога и защо.

Гласувала съм за почти всички партии: НДСВ, ВМРО, СДС, ДСБ, „Да, България“… Пускала съм гласа си дори за президент и кмет, подкрепени от БСП.

Да, гласувала съм дори и за ГЕРБ. Няколко пъти. Не ме е срам да го кажа. По-скоро съжалявам, че съм го направила. Яд ме е. И въпреки че беше много отдавна, се чувствам отговорна за това, че съм помогнала на индивида от „жипката“ да изгради своята „престъпна империя“. И не съм само аз. Много, много хора останаха разочаровани от избора си.

Гласували и негласували

Изборите не са за хора, които не искат да поемат отговорност. Тези, на които не им пука, не гласуват. Или гласуват, за когото им се каже. Или за който даде повече. Предпочитат настоящето пред бъдещето. Не разбират или не искат да разберат, че гласът им е важен и определя идните 4 години.

Но освен отговорност, изборите са и привилегия. Само и единствено човек, който е пуснал гласа си, има право да критикува, да се оплаква и дори да хвали. Останалите не участват в играта. Те не са на трибуната дори. Защото, за да присъстваш на мача, трябва да си си взел билетче. А под билетче метафорично разбирайте да си пуснал бюлетина.

Избори 2021

Знаете ли, отвратена съм. До такава степен, че за първи път наистина не знам какво да правя. Чувството на безнадеждност е убийствено. Чувството, че гледам отново и отново един и същи филм е смазващо и потискащо. Не виждам нищо добро. Не виждам и „малкото зло“. Всичко е зло. Дори и партиите, които не са управлявали през последните 4 години. Все има нещо, което ме кара да си помисля: „И тези са същите“.

И все пак ще гласувам. С нежелание, но ще гласувам. Ще гласувам срещу тези, които ни управляваха през последните 4 години. Но моят протестен вот не означава да отбележа квадратчето „Не подкрепям никого“. Или да гласувам за партия с незначителен шанс да влезе в парламента. За съжаление, изборната ни система е такава, че подобни гласове не само да нямат никакво значение, но и дори помагат на онези, които не искам. И понеже не съм специалист, ви препоръчвам да прочетете повече тук.

С последни сили доскоро управляващите ни се опитаха да саботират изборите и да си осигурят победата. Така и не се уточни как ще гласуват хората, които са под карантина. Тоест те са лишени от едно от основните си права. Но ако имаше електронно гласуване или гласуване по пощата, както беше в САЩ, днес това можеше и да не е проблем. Машинното гласуване е на път да се провали, защото машините не могат да стигнат до избирателните секции. Освен това – знаете ли, че протоколите от машинното гласуване сами по себе си са невалидни, ако резултатът от тях не се нанесе с химикалка (!!!) в окончателния изборен протокол. Защо не приеха при броенето на бюлетините да има видеонаблюдение? Няма нужда от отговори, всичко е ясно.

Така наречените звезди

Забелязвате ли как в България кампанията за стимулиране на вота не съществува или преминава много вяло. В САЩ, например, някои от най-големите актьори и музиканти излизат с лицата си, за да призоват за активност на изборите. У нас всички си мълчат. Не знам от страх ли или просто не ги интересува. Броят се на пръсти популярните личности и инфлуенсъри, които въобще да говорят за това, че предстоят избори 2021. Поправете ме, ако греша, но аз видях само няколко поста. Не може да живееш в държава, която гори, а ти спокойно да си пиеш коктейл на бара. Грозно е!

Накрая на избори 2021

Сякаш онова усещане, че в тъмната стаичка се случва нещо важно се е пренесло от детското ми подсъзнание в зрялото ми съзнание. Сега вече знам, че да гласуваш е важно, винаги го правя и винаги ще го правя. Дори и с отвращение. Дори и един ден да се разочаровам до такава степен, че да го сторя от някоя изборна секция в чужбина. И все с надеждата, че следващият изгрев за България ще е по-светъл.

P.S. Препоръчвам ви и да изгледате коментара на един журналист, който много харесвам и уважавам – Светослав Иванов, от миналата седмица. Мисля, че го е казал по-добре от мен. Вижте го тук.