Kритично мислене VS пропаганда

Да поговорим за фалшивите новини, пропагандата и как да отсеем истината от лъжата за войната в Украйна. А и не само. Без претенции за изчерпателност, този пост се базира на собствения ми опит, а и на наученото във Факултета по журналистика.

Казват, че най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов. И нека не се заблуждаваме – лъже се и от двете страни на конфликта. Кой, за какво и колко е излъгал, казват, ще се разбере поне година, след като войната е приключила. Въпросът е как ДНЕС да бъдем информирани и да се предпазим от манипулация? Ето моята гледна точка.

Защо критичното мислене е важно?

Защото иначе попадаме в клопката на манипулацията и пропагандата. Не си изграждаме мнение сами, а се оставяме то да ни бъде „инсталирано“. Освен това критичността към информацията, която получаваме, е уважение към самите нас и символ на демокрацията и свободата.

Защо е толкова трудно да мислим критично сега?

Защото информацията е в пъти повече от преди, а социалните мрежи допълнително затъпяват рецепторите ни. Но аз смятам, че този безкраен поток от информация е и възможност. По време на Втората световна война например е било още по-трудно да получиш достоверна информация, защото новините са се разпространявали по-бавно, медиите са били по-малко, а някои от тях са разчитали основно на пропаганда. Сега можем да получим информация от толкова много места. А благодарение на социалните мрежи всеки от нас е медия, което също е възможност да надникнем там, където иначе е невъзможно.

А личното мнение?

То е от изключителна важност, но в случая с критичното мислене, може и да бъде пречка. Давам личен пример. Аз съм абсолютно против войната. Но усещам как понякога тази позиция ме кара автоматично да отхвърлям информация, която доказва пропаганда или други злонамерени действия от страна на Запада или на самата Украйна. Важното е да имате едно на ум, че в състояние на война се лъже масово и от двете страни, а и много държави се опитват да извлекат ползи от събитията чрез манипулация.

На кого вярвам?

След въведените цензурни закони в Русия и закриването на повечето независими медии, съм категорична, че всичко, което идва от тамошните официози е информация, на която НЕ може да се вярва. За мен руски медии няма, има руска пропаганда.
С българските медии също имам едно на ум, заради някои обвързаности, доказани през годините. Сред тези, които чета, са „Дневник“, „Капитал“, „Булевард България“ и донякъде bTV. Абсолютно не разчитам на БНТ, БНР, „24 часа“, „Труд“ и другите подобни. Там проруската пропаганда е на ниво, към което нямам търпимост.
От чуждите медии имам доверие на тези, които са се доказали във времето и спазват журналистическа етика като Reuters, BBC, Associated Press, France Press и други от този ранг. Разбира се, никога не изключвам възможността и при тях да има манипулация, но като цяло шансът е по-малък.

Как проверявам достоверността на информацията?

Първо гледам кой е източникът й – медия или профил в социалните мрежи. Ако тя идва от медии, търся дали статията има автор. Ако е от каналите, на които имам доверие, може и да спра дотук. Но ако не е, търся в Google дали има поне още два сигурни източника, които да потвърждават тази информация. Ако не открия, значи е лъжа.
При социалните мрежи тази проверка е малко по-трудна, защото се споделят основно лични истории и мнения. Но не е невъзможно.
Има и сайтове, които правят проверка на фактите и прилагат доказателства и източници. Snopes.com е на английски, но вече има и български такъв – factcheck.bg. Препоръчвам ги!
Следвам и хора, на които имам доверие, експерти в дадената област. От тях получаваме анализи и дори #factcheck на определени твърдения.

И така слагам точка на темата с хубавата новина, че (засега) няма опасност да прекарам идните 15 години в затвора заради тази публикация. Годината е 2022 г., а не 1945 г. Живеем по друг начин, мислим по друг начин. И смятам, че той е правилният.