About
Родена съм на 12.10.1986 г. в София и живея тук и до днес. Единствено дете съм, но никога не съм страдала от този факт. Израснала съм в „Люлин и обичам да „шокирам“ хората с този факт.
* На снимката съм на 3 г.
Живяла съм 1 година в Москва. Заминах без да знам руски език, но успях да завърша средно образование и дори учих една година в университет.
Москва е красив град, но никога не го усетих като място, на което мога да живея. Климатът, хората, идеологията, политиката, дори храната – всичко там е в разрез с моите възгледи. Затова издържах само една година…
Омъжена съм и имам син на 8 години – Виктор. С мъжа ми имаме връзка еднорог – запознахме се, когато бяхме на по 17-18 г. и сме заедно и до днес, а надявам се и завинаги.
Още от гимназията знаех, че искам да бъда телевизионен журналист, затова завърших тази специалност в Софийския университет. Но след стаж в Nova, осъзнах, че телевизията не е за мен.
Бях от онези студенти, които ходят на всички лекции и учат много за изпити, за да изкарват високи оценки. Животът ми показа, че това е било напълно ненужно. Никой никога не ми е искал дипломата и не се е вглеждал в оценките ми.
Никога не съм си представяла, че ще работя в печатна медия, но реших да се пробвам за стаж в любимото ми женско списание ELLE. И останах 12 години, като от най-ниската позиция стигнах до заместник главен редактор. След това работих и като козметичен редактор на списание Grazia. Но осъзнах, че свободолюбивия ми и непримирим дух не може да вирее в медиите. Или поне не в настоящия им вид. Така изоставих детската си мечта да бъда журналист. Но не съжалявам.
Тук съм на 23 г. в редакцията на ELLE.
Първите си самостоятелни стъпки извън печата направих в края на 2017 г., когато все още бях в майчинство. Тогава създадох този блог. Но следващата година се върнах на работа и го занемарих. След като през 2020 г. останах без работа, реших да рестартирам този проект, но отново го изоставих заради работата си в Grazia. Година по-късно започнах отначало, този път с акцент върху социалните мрежи.
Съжалявам, че не започнах по-рано да създавам съдържание за социалните мрежи, както и, че не бях достатъчно упорита и освободена. Притеснявах се много от това, което другите ще си помислят за мен.
Има два периода в живота ми, които обърнаха начина ми на мислене на 180 градуса – майчинството и пандемията. Майчинството ми помогна да осъзная колко важно е психичното здраве, намали стремежа ми да удовлетворявам желанията на другите, пренебрегвайки своите, и ме освбоди от голяма част от задръжките ми. Пандемията ме направи по-устойчива, непримирима и разви критичното ми мислене.
В трудни периоди винаги си повтарям, че нищо не продължава вечно. Рано или късно всичко отминава – и лошото, но и доброто, за съжаление.
Преодолях толкова много комплекси, разруших и построих наново начина си на мислене, но сякаш никога няма да спра да се мисля за дебела. Свалих над 10 кг и влизам в дрехи размер М, тренирам редовно, храня се доста по-добре от преди. Но явно никога няма да мога да се погледна в огледалото и да си кажа, че тялото ми изглежда добре.
Това е и причината да не се снимам често в цял ръст.
Обожавам да пътувам, но не мога да го правя толкова често, колкото ми се иска. За мен перфектната почивка не е да лежа на плажа по цял ден, а да обикалям из уличките на някой непознат град.
Любимите ми дестинации: повечето места, на които съм била в Италия, но особено Рим; Виена; Мадрид; Будапеща.
Почти постоянно около мен звучи музика, не обичам да стоя в тишина. Голям фен съм и на киното и хубавите сериали. Това, което ми се иска, е да намирам повече време за четене на книги.
По отношение на музиката слушам всичко – рок, поп, класика, но има един стил, който просто не мога да харесем и това е чалгата.
Няколко любими филма: “Интерстелар”; трилогията “Преди изгрев”/”Преди залез”/”Преди полунощ”; “Боен клуб”…
Напоследък не чета толкова художествена литература, а книги за саморазвитие, психология, организация…
Никога не съм била част от големи и шумни приятелски компании. Всъщност имам много, много малък приятелски кръг. Това на моменти ме натъжава, но после се сещам, че е по-добре да съм сама, отколкото зле придружена. Като цяло с тези двамата сме си самодостатъчни.
Тук сме в Сопот – градът, в който съм прекарала всичките си ваканции като дете. Сега Сопот е моето “щастливо място”.
